С изключение на своя източен 320-километров участък от крайбрежната линия с бели и златисти пясъчни плажове, Корсика наподобява планина посред море. Гърците я наричат Калисте – „най-красивата“. Каланш получава името си от ерозиралите гранитни остри планински върхове и фантасмагоричните оголени скали, чиито цветове се променят от различни отсенки на оранжевото и розовото до яркочервено според дневната светлина.
С много стръмните склонове, високи до 1000 м над искрящото мастиленосиньо море под тях, образуваните от ерозията фигури са описани от Ги дьо Мопасан като „кошмарна менажерия, вкаменена по волята на ексцентричен бог“. С изключение на късния юли и август, когато островът е наводнен от европейски туристи, пътищата си остават блажено незадръстени.
Независимо дали ще поемете по тесния път, който лъкатуши през проходите под арките на Каланш, или по другия, криволичещ дълбоко в пустата, скалиста вътрешност, ще се убедите, че остров Корсика е място на изумителна природна красота. Неговият чар напомня за старото Средиземноморие, не е френски или дори европейски по своя характер.
Хотелите са малки, индивидуалистични и семпли, с изключение а луксозния крайбрежен „Маки“, наречен така заради гъстия килим от мащерка, лавандула и салвия, който го обгръща като ароматна мантия – давайки на Корсика неговия прякор – „благоуханния остров“.
Къде: Каланш: от Аячо следвайте крайбрежния път на север към Калви. Калан започва 80 км извън Аячо. Хотел „Маки“: 18 км южно от Аячо в Портичо, Франция.
Най-добро време: късна пролет, септември и октомври. Килимът от диви цветя застила острова в април и май.