Сен Тропе - носталгичен мит, който никога не умира

Да живее Бриджит Бардо. Откакто се появи за първи път във филма на Роже Вадим И бог създаде жената, Бардо никога не си е отивала. Парад от наподобяващи Бардо момичета за женене, преуспяващи момци и бонвивани изпълва – по монокини, а понякога и съвсем нуди – плажо вете, едни от най-хубавите и с най-добър пясък по Ривиерата. „Доброто старо време“ и неговият сибаритски хедонизъм са избледнели през десетилетията, но славата и успехът на Сен Тропе са оцелели. Доказват го тълпите през лятото и това, че той е все още моден.

Сен Тропе - Франция

Неговият флиртаджийски чар остава лесно забележим, особено в ранните сутрешни часове или в извънсезонните месеци, когато светлината и простотата на този стар рибарски град могат все още да бъдат оценени. От друга страна, този най-луд от курортите е пълен с ексцентрични редовни посетители и импровизирани улични театрални представления.

Може би (писателката) Колет слага началото им през 30-те години на ХХ в, когато скандализира с разходките си с голи крака. Това не е място, където да избягаш от всички. За ненадминато оглеждане и преценяване на интересни хора най-подходящото време е закуска – или след плажа, когато всеки се е пекъл на популярния плаж „Таити“ (откъдето, казват, тръгва модата на печенето по монокини) или в Пампелон – в кафене „Сенекие“ край пристанището, откъдето има добър изглед към „Ке Жан Жорес“.

Това е вечното „във“ място, откъдето да наблюдавате парада на хора в различни естетически стадии на плажния и курортния шик, който те не могат никога да отнесат със себе си у дома. Коефициентът на чара и обаянието на Сен Тропе остава непокътнат, с елегантност, стил и дръзка самоувереност.

Къде: Сен Тропе (St.-Tropez): 72 км югозападно от Кан.