Остров Мадагаскар - един друг свят (ВИДЕО)

Мадагаскар се намира само на 400 км от бреговете на Африка и въпреки това е един друг свят.

Местните жители в по-голямата си част са по произход не от съседния континент, а от индонезийските острови, отстоящи на цели 5000 км на изток. Как точно е станало това, днес не знаем, но, изглежда, преди около 2000 години мигриращи групи от Индонезия пристигнали в Мадагаскар.

Островът вече бил доста по-различен от континентална Африка, от която бил отделен в продължение на 150 милиона години – със своя специфична флора и фауна.

Тези негови особености и днес остават едни от най-големите атракции за туристите. Около 80% от животинските и растителните видове на Мадагаскар не се срещат никъде другаде по света. Сред тях са прочутите лемури – примати, които са далечни роднини на маймуните.

Съществуват над 100 различни вида лемури – от елегантната и пъргава разновидност с дълга раирана опашка до мишия лемур (лемур джудже), чиято големина (колкото човешка длан) го прави най-малкия примат на света.

Раираноопашатите лемури са един от няколкото разновидности на това животно, защитени и изследвани от учените в частния резерват „Беренти“ в най-южната част на Мадагаскар – може би най-популярният и посещаван от туристи природен парк в страната. Повечето от тези животни са активни през нощта, откъдето идва и името им (което на латински означава „дух“).

Сред другите уникални видове на Мадагаскар са тесноивичестите мангусти и тенреците – това са животни, наподобяващи земеровките, таралежите и мишките. На острова няма едри хищници, но се среща агресивната фоса – късокрак и силен роднина на мангустите и цибетките, който дебне приклекнал като пантера. Групи от тези животни са забелязвани да нападат говеда и дори хора.

Растителният свят на Мадагаскар е също тъй уникален като фауната. От осемте вида баобаб, растящи на планетата, шест се срещат на острова (останалите два са – единият в Африка, другият в Австралия). Стволовете на тези дървета функционират като водни резервоари и когато растението загине, то просто се превръща в една купчина трески, а не в дървен материал.

На Мадагаскар цъфтят и 960 вида орхидеи, 75% от които са ендемични за острова. Мадагаскар е голям по площ – четвъртият по големина остров на света. Източното му крайбрежие е зелено и покрито с гори, а климатът е влажен.

По-голямата част от населението обитава по-хладното и високо централно плато, където се намира и разположената на хълмове столица Антананариво. Земеделието е основен поминък на хората, които отглеждат главно ориз в изумруденозелени наводнени ниви, обработвани с рала, теглени от волове.

Валежите в тази част на страната водят до създаване на валежна сянка за южните и източните райони, където ландшафтът се характеризира предимно със сухи храсти, савана и пустинни зони. В отделни влажни и сенчести участъци са се образували оазиси като например малките каньони в националния парк „Исало“, изпълнени с обилна зеленина и кипящи от живот.

Французите владеят острова от 1896 г. до извоюването на независимостта през 1960 г. Те развиват тук миннодобивнапромишленост и износ на селскостопанска продукция – кафе, захар, карамфил и ванилия. Създадената от тях пътна инфраструктура обаче не е запазена и днес пътуването из страната никак не е лесно. От източното крайбрежие тръгват няколко жп линии, които водят до Антананариво, но повечето от шосетата са в рудиментарен вид.

Поради това повечето туристи, които идват тук, предпочитат организираните екскурзии по националните паркове, отбиват се и в морските курорти и гмуркачески центрове като островите Носи Бе на северозапад и Ил Сент Мари на изток – известно място за наблюдение на мигриращи гърбати китове. Туристите идват на Мадагаскар, привлечени от уникалната му растителност и животински свят, и обикновено остават омагьосани от видяното тук.

Любопитно: На Мадагаскар живеят около половината видове хамелеони на земята – на снимката виждате един пантеров хамелеон от резервата „Локобе“ на остров Носи Бе. Животните са под заплаха от унищожение, защото в страната съществува вярване, че въртящите се независимо едно от друго техни очи имат способността да виждат в миналото и в бъдещето.

Кога да отидете там: От ноември до април е горещо и дъждовно, а в периода май–октомври е по-хладно и сухо, но климатът се влияе и от конкретния район, както и от надморската височина.

На какво да обърнете внимание: Купете си шушулки ванилия, които са много евтини за европейските стандарти и имат отлично качество; продават се обичайно по пазарите.

Полезни съвети: Внимавайте с нарастващата престъпност: от дребното джебчийство в Антананариво до отвличането на коли и бандитизма нощно време по пътищата в страната.