Полезни източници за пътуване по време на Covid-19

Залцбург - Моцарт, холивудски звезди и предколедно вълшебство

Насладете се на Залцбург
1 от 7

 

Кратък преглед на програмата за пътуването ме изпълва с радостно очакване - в следващите 3 дни предстои да посетим всичко значимо, което местни и чужди пътеводители препоръчват да се види в Залцбург. Освен това е краят на ноември - тоест откриват се Коледните базари. И освен това  от пресата в самолета разбирам, че тези дни Камерън Диас и Том Круз снимат там новия си филм - и това ако не е късмет!

Залцбург

Залцбург ни посреща с много слънце и приятно почти пролетно време. На летището ни чака микробус-такси, за да ни откара до хотела в центъра на града. Тайничко се радвам много, че трансферът е организиран предварително - колкото и опитен пътешественик да си, всеки знае, че придвижването от летището до хотела отнема повече време, ако се организира едва след кацането. Разкошните гледки към планината и града някак неусетно успокояват и до пристигането в хотела емоциите вече са в унисон със заобикалящата ни атмосфера, която - съвсем очаквано - напомня, че радостта от живота не е мираж и тук предстои да я усетим.

Хотелът се намира в центъра и е известен с кафе-ресторант-терасата на седмия етаж, от където се открива прекрасна гледка към Крепостта, реката и Стария град. Вече сме получили нашите Salzburg-Card, които включват безплатен градски транспорт и вход за всички забележителности, и след насладата от един-два шоколадови бонбона “Моцарт” (Mozart-Kugel) е време да се запознаем със Залцбург.

Залцбург - кулинарни изкушения

Типично по австрийски програмата започва лежерно и спокойно - отправяме се към един от най-старите ресторанти в града - Щернброй (Sternbraeu), където ни очаква уютна атмосфера и вкусен аромат събужда апетита. Районът на Залцбург е известен с превъзходната си кухня и е предпочитана дестинация за кулинарни турове.

В самия Залцбург и околностите живеят много известни професионални готвачи, които имат свои кулинарни предавания и издават рецептурници, така че - Добре Дошли в света на кулинарните изкушения от висока класа! Както можете да предположите храната в Щернброй е превъзходна. Ресторантът е почти пълен, освен нашата зала има още няколко тематични, в които се сервира дивеч, правят се дегустации на вино или са запазени за вип-гости. Атмосферата е приятна и храната е вкусна, и най-важното - имаме достатъчно време да й се насладим! Следва неизменното кафе - моля заповядайте - която и вариация да изберете от дългия списък с кафе-изкушения, няма да сбъркате! Въпреки че ни очаква програма с посещания и обиколка, обядът трае около два часа, дори малко повече. Така, в добро настроение, тръгваме на обиколка на Стария Град.

Залцбург - градът на Моцарт

Залцбург се намира в западната част на Австрия, близо до границата с Германия, от където според местните винаги идва лошото време. Градът е столица на провинция Залцбург и е четвъртият по големина в Австрия с население от около 150 хиляди жители. Старият град на Залцбург е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. След разпадането на римския град през 5ти век, градът е основан отново в края на 6ти век като седалище на епископ. Основен поминък били добива и търговията на сол, от където идва и днешното име на града - Залцбург - от думите salz (сол) и burg (крепост).

Реката също носи соленото име „Залцах”. През 17-ти век архиепископ Волф Дитрих избира Залцбург за своя резиденция и облагородява облика на града - строят се дворци, паркове, фонтани, алеи. За Волф Дитрих ще стане дума и по-късно, неговият образ е свързан с част от историята и паметниците тук. Градът дълго е бил независим и от Австрия и от Германия, част от Австрия става едва в началото на 19ти век. Прекосявайки моста над Залцах разбираме от екскурзовода, че всъщност местните не наблягат толкова на Залцбург като „града на Моцарт”, а държат да се оценят други личности на града като Херберт Фон Караян, Кристиан Доплер, Парацелз и т.н., както и архитектурното и културно наследство запазени тук. Показват ни къщата на Херберт фон Караян и продължаваме към другия бряг на реката. Чисти улици, спокойно движение, алеи за велосипедисти - Залцбург не прави изключение от повечето културни европейски градове в това отношение.

Дворецът Мирабел

Вървим към Двореца Мирабел. Цветните лехи ги няма, защото все пак е ноември, но паркът е красив и по това време на годината. Дворецът Мирабел е построен е в началото на 17-ти век от архиепископ Волф Дитрих извън крепостните стени на тогавашния град за любовницата му (или тайна съпруга) Саломе Алт. По онова време дворецът се е казвал Алтенау и е бил предназначен единствено за тайната съпуга на архиепископа и 15-те им деца. В парка на двореца статуите са в гръцки стил, и екскурзоводът ни обръща внимание на статуята на Парис и Елена - набляга на факта, колко щастливи изглеждат заради любовта си, въпреки че е забранена. Да, не случайно точно в градината на двореца Мирабел е поставена такава статуя. Забранената любов тук е имала своя израз и живот дълги години.

Днес сградата на Двореца се ползва от кметството, но темата за любовта не е отшумяла - Мирабел има най-красивата сватбена зала и много влюбени от цял свят идват да се венчаят (повторно) тук. На входа на дворцовия парк се намира Музикалната Академия „Моцартеум” и се открива прекрасна гледка към крепостта Hohensalzburg (висок Залцбург). По Stadtsbruecke (градския мост) се връщаме отново в стария град. На улица Гетрайдегасе - днес основна шопинг улица - се намира родната къща на Моцарт. Площадите вече са изпълнени с малките дървени къщички, типични за Коледните базари и се носи аромат на канела.

Заради многобройните си площади Залцбург някога бил наричан „Рим извън Рим”. Успяваме да видим Катедралата - внушителна барокова църква с още по-внушителен интериор, която побира 10 хиляди души. Бързаме към Музея, което не се оказва лесно - все пак Камерън Диас и Том Круз снимат тук новия си филм. Някои от улиците са затворени, един от главните площади също, а също и цялото пространство пред фестивалния комплекс. Щяло да има сцени и на терасата на нашия хотел и в ресторанта, в който ще обядваме утре. Но така или иначе никой не може да види холивудските звезди, защото охраната е сериозна, а и е тайна, в кой хотел са отседнали. Жалко. Не съм фен нито на Диас, нито на Круз, но все пак и това щеше да бъде интересно преживяване.

Атмосферата на Коледните базари

След криволичения по обиколен маршрут стигаме до Музея на Залцбург. Предстои ни да посетим изложба, която ще се открие официално след нашето посещение - тоест никой преди нас не я е виждал. Изложбата е в хармония с духа на Коледа и е поредица от така наречените „Krippen” - това са копия на яслата, в която се е родил Христос, които детайлно пресъздават обстановката. Изработването или съставянето на „Krippe” е голяма традиция за местните. На Коледните базари ще намерите както самата ясла, така и всички фигури, които участват в сцената - можете да си купите всичко по отделно и по Ваш вкус да си направите „Крипе” за Коледа. Интересна е и Панорамата на Залцбург - картина с внушителните размери 25м х 5м, която представя града през 1825 погледнат от крепостта Хоен Залцбург. Сега вече сме леко изморени и е време за кафе преди да присъстваме на официалното откриване на Коледния базар. И отново попадаме на затворени улици с много охрана - кафето, към което сме тръгнали, като че ли се намира в „забранена зона”.

Екскурзоводът успява да намери начин и промъквайки се покрай фургоните на снимачния екип стигаме до кафе-сладкарницата на университетската библиотека. После се отправяме към Коледния базар на централния площад, където вече се пекат наденички и се разнася мирис на греяно вино. Кметът открива базара с реч, музика и силен гръм на оръдие. Вълшебна е атмосферата на Коледните базари - сякаш за малко се връщаш в детството - красива коледна украса, изписани стъклени топки, дърворезба, ароматизирани свещи, топли пантофи и ръкавици, подправки, ликьор, шнапс, подаръци, играчки...обстановката те кара да се чувстваш различно. Жалко единствено, че няма сняг.

Вечерята е в ресторант „К&К”. След обяда кулинарните изисквания вече са по-високи, но ресторантът има сериозна репутация. Тук ще намерите уютна обстановка, гурме-изкушения и отлично вино. Кухнята е местна и интернационална, но вкусът е един: отличен. След вечеря тръгваме на разходка из стария град. Улиците са спокойни и предразполагат към по-дълъг маршрут. В това отношение по-малките градове са много приятни, разходката вечер може спокойно да бъде по-обстойна. Попадаме на нещо като дискотека на открито - до ледената пързалка има бар, на който се предлага традиционното греяно вино и още няколко напитки, които горе-долу са същото с малко по-различен вкус. Денят завъшва с чаша “Jagatee”, което казват било типично за региона, но отново има вкус на греяно вино.

Крепостта Хоен

На следващия ден ни предстои да видим крепостта Хоен Залцбург, до която стигаме със супер модерния вариант на най-стария лифт. Крепостта датира от края на 11-ти век, една от най-големите в Европа е и е символ на града. Екскурзоводът ни разказва, че никой освен Наполеон не е успял да я превземе - ами нищо чудно при такова разположение. Разходката тук трае около 2 часа, но най-ценни ми се виждат прекрасните гледки, които се откриват към града и заобикалящите планини. Иначе - оръдия, дворцови помещения, скривалища, музейни зали - има много за гледане.

След неизбежната кафе-пауза, която някои подкрепят и с парче ябълков щрудел, установяваме, че организаторите са помислили и за фигурите ни - предстои ни да стигнем от Крепостта до Музея на модерното изкуство по билото на хълма. Е, не се оказа толкова дълго, колкото изглеждаше - само около километър приятна разходка. Там, където сега е музеят на модерното изкуство, преди е било казиното на Залцбург. Казват, че една част от жителите на града не били особено доволни, че преместили казиното от тук заради Музея. Преди да влезете в Музея, непременно спрете поне за едно кафе на терасата на ресторант „М32”. От тук гледката към града е прекрасна и ще е жалко, ако не отделите няколко минути да й се насладите. Ресторант М32 е доста известен, дори Диас и Круз ще снимат няколко сцени от новия си филм в залата и на терасата. Интериорът на ресторанта комбинира традиция и модернизъм, а менюто е кратко и включва само подбрани специалитети и неустоими изкушения - тук е поредното ни гурме-преживяване в Залцбург. Музеят на модерното изкуство е предизвикателство, особено за такива като мен, които определено не разбират от модерно искуство. С посещението тук завършва дневната част от програмата днес.

Концерт на Моцарт с вечеря в бароковата зала на манастира Свети Петър

Вечерта е поантата на преживяването Залцбург - Концерт на Моцарт с вечеря в бароковата зала на манастира Свети Петър. Насладата от едно преживяване трудно може да бъде описана с думи. Но елате в Залцбург и си подарете този концерт... На път към манастира минаваме отново през коледните базари - вълшебни светлини, аромат на ванилия и канела, красива коледна украса. И някак неочаквано попадаме в малък вътрешен двор като от приказките. Коледни елхи блещукат и ни заобикалят от всички страни, в единия ъгъл е построена яслата на Рождеството (Krippe), в центъра има бар за греяно вино и високи кръгли масички покрити с бели покривки. Светлината е приглушена и идва предимно от красивите светлини на елхите в синьо.

След чаша греяно вино попадаме в още по-вълшебна обстановка - украсата в предверието е в бронзово, стълбището в синьо, коридора към Бароковата зала - в сребристо. Самата Барокова зала е красива и без украса, но сега сребристите тонове и приглушените светлини правят атмосферата вълшебна. А на концертния подиум е най-красивата коледна елха, която някога съм виждала - бяло, сребърно и ангелски крилца - толкова семпло и толкова хубаво... Редуват се концерт с арии от опери на Моцарт и ястия, приготвени по рецепти от Моцартово време. Лимонова сметанова супа, угоен петел и сладоледово парфе. Дон Жуан, Фигаро и Вълшебната Флейта. Отлично вино. Наслада за сетивата. Приказна вечер...

Бирария Щийгл и Замъкът Хелбрун

На следващия ден програмата ни излиза извън центъра на града. Отиваме в бирария Щийгл (Stiegl) - най-голямата частна бирария в Австрия. Посещението на музея към бирарията е интересно и приятно. За начало прожектират филм, който занимателно представя историята на бирарията и процеса на производство на бирата. Частта с експонатите започва с пшеницата и хмела и завършва с „олтар” на бирата, множество бутилки и етикети, и голяма чаша за около 45 литра бира. Обядът в бирарията е придружен с дегустация на няколко вида бира. (Като се прибера, непременно ще трябва да се подложа на диета - за три дни тук всички дрехи ми отесняха :) Тук трябва да спомена, че австрийците в района на Залцбург имат интересни и трудно разбираеми наименования на повечето ястия - така че по-добре вземете менюто на английски, където, искат- не искат са описали ястието с нормални думи, немският вариант на менюто е пълен с непознати термини. За Довиждане получаваме и подаръци - по бутилка бира Щийгл и чаша за бира.

Маршрутът продължава към замъка Хелбрун, където днес се открива Коледен базар. Хелбрун е построен от архиепископ Волф Дитрих (онзи с 15-те деца от дореца Мирабел) единствено и само за удоволствия. През лятото тук човек трябва да има по-широко чувство за хумор - при фонтаните водата извира от неочаквани места по всяко време. Архиепископът определено се е забавлявал тук. Масата за вечеря в градината при фонтаните е своеобразен фонтан, каменните столове около нея също. Веднъж седнали (и намокрени по задните части), благородниците е трябвало да останат седнали цялата вечер. Към замъка има красив парк и зоологическа градина. А в малката градина вдясно при входа има кът за деца - влакче теглено от елените на Дядо Коледа, мини зоологическа градина, а около огъня облечен в стара носия като от приказките възрастен мъж разказва увлекателно приказки, и децата, наболи наденички на дълги пръчки, ги пекат на огъня и слушат.

Жалко, че имаме толкова малко време - прииска ми се и на мен да седна да послушам стари приказки. А, да не пропуснем кафето. Избрали сме си сепаре в кафето на замъка, сравнително отделено от голямата зала. Приглушена светлина, този път топъл шоколад, коледна украса в червено и джаз. Прекрасен завършек на последния ни ден в Залцбург. Не искам да си тръгвам от тук... Време е да се сбогуваме с града на Моцарт. Дали ще успеем да вземем радостта от живота със себе си? Със сигурност ще я намерим и другаде, но Залцбург я носи във вълшебната си атмосферата си. Тук я видях и усетих. Елате и я намерете за себе си!

Вижте всички оферти за Залцбург!

Дата: 07 декември 2009 г.
4.5/5, 18543 гласа
Забележителности около Залцбург