Кафене „Жербо“ - пищен храм на вкуснотиите

Последната спирка в източна посока в триатлона на любителите на сладкишите (след „Анжелина“ в Париж и „Демел“ във Виена), прочутото будапещенско кафене „Жербо“ е необароково връщане към имперските времена и оазис за разпускане в един град, който се възстановява с главоломна скорост.

Кафене Жербо - Унгария

Но това не е нещо ново. В края на ХІХ в. Будапеща е била един от най-бързо разрастващите се градове в света и градските кафенета стават втори дом за писатели, художници, политици, журналисти и дори мъничко и за кралските особи в лицето на императрица „Сиси“ Хабсбург.

Открито през 1858 г. и на днешното си място от 1870 г., „Жербо“ оцелява през мрачния период на комунизма и днес е отново включено в туристически кръговрат – като по този начин осигурява оцеляването си, но прави невъзможно да намериш маса късно следобед в просторните, като на аристократична резиденция зали, с техните тежки кадифени завеси, копринени тапети, кристални полилеи и маси с мраморен плот.

В цялата си история „Жербо“ е довеждало до нирвана шокохолиците. Изумени от десетките ултранаситени сладкиши, произвеждани ежедневно тук и изложени на витрината, редовните сладкокусни клиенти с широко отворени очи са изправени пред труден избор между деликатеси като специалитета на „Жербо“, седемслойна шоколадова торта (оригиналната унгарска рапсодия?), и знаменития му черешов или ябълков щрудел.

Къде: Кафене „Жербо“, Будапеща, Унгария.