Начало / Статии / Статии - Люксембург

До Люксембург и назад с 80 евро в джоба

Автор

/

Една история от графата “Всичко-е-възможно-макар-че-малко-късмет-не-е-излишен” или как си организирах 4-дневно пътуване до Люксембург за всичко на всичко 150 лева.

Имаше времена, когато нискобюджетните авиокомпании тъкмо навлизаха в България и всяка нова дестинация, която пускаха, означаваше незабавно заделяне на четвърт заплата за самолетен билет и хостел. Като се има предвид тогавашната ми студентска заплата, говорим за под 200 лв. бюджет, с който нареждах такива схеми, че накрая ми оставаха и пари за подаръци и шоколад.

И така, когато от сайта на летище Франкфурт/Хан (което е на стотина километра от Франкфурт и стигането дотам обикновено ти струва повече от самолетния билет) ме връхлетя реклама на автобус от летището до Люксембург за 5 евро в посока, това не беше просто оферта. Това беше предизвикателство. За колко най-малко пари ще успея да отметна от списъка си малката държава с големите цени?

Отговорът: 80 евро общо за 4 дни, включително самолет до Хан, Германия, оттам автобус до Люксембург, настаняване, храна, забележителности. С пояснението, че спах в спалня със собствена баня на отделен етаж от къща, а не в стая в хостел с още 18 души, от които трима не са се къпали, двама пъшкат през три легла от теб, а съседът от втория етаж на твоето паянтово легло а-ха да се тръшне върху теб барабар с продънения дюшек.

Стъпка 1: Лети до тъпа дестинация

Кой е чувал за германското туристическо чудо Хан? Никой. Това чисто и просто не е туристическа дестинация, а няколко къщи на 5 квадратни километра, в които официално живеят 151 души. Все едно да има полети до Злокучене (което официално има и стотина жители отгоре).

Колкото по-тъпа е дестинацията, толкова по-голям шансът да намериш самолетни билети до нея за 40 евро двупосочен че и по-евтино! В случая толкова (или половината от бюджета ми) отиде за билети. Още 10 евро за автобус от летище Злокучене… така де,  Хан, до Люксембург (ще намерите информация на сайта на летището, а цената важи, ако си купите билетите предварително онлайн). Сега трябваше да измисля как да ми стигнат 30 евро за четири дни в една от най-скъпите държави в Европа.

Стъпка 2: Спи за без пари

Очевидно целият ми жалък бюджет нямаше да стигне и за една нощувка в Люксембург, така че започнах да ровя в сайта на Couchsurfing. Онова, дето спиш у непознати по цял свят. Или сте го ползвали, или ваши познати са го ползвали, а вие се чудите как тия хора са още живи и всичките им органи са на мястото си. Оказа се, че и Люксембург май клони към лагера на тъпите дестинации, защото си намерих домакин от първия път. Младежът тъкмо се беше прибрал от 2 години странстване на стоп из Африка и Южна Америка и беше преживял толкова много гостоприемство по пътя, че нямаше търпение да върне услугата в собствената си къща.

Предложи да ме посрещне на гарата в Люксембург и всичко беше чудесно, докато 5 минути преди срещата ни не получих смс от него: “Здрасти, Мария. За съжаление няма да мога да те приема у нас. Весело изкарване!“. Падна ми черно пред очите, а на фона на това черно виждах 30-те евро за четири дни оцеляване. Вече си избирах пейка за спане на гарата, когато получих втори смс: “Хаха, шегувам се, след 5 минути съм при теб”.

Стъпка 3: Ще ти трябва и малко късмет

Домакинът ми Рикардо се оказа страшна находка! Не само че не ми позволи да сготвя или купя каквото и да било, но и ме развеждаше с колата си из страната, покани ме на рожден ден на свой приятел, а леля му ми направи винен тур из долината на река Мозел с колата си и всеки ден готвеше италианска храна

Това бяха времена, в които изключително разчитах на щастливата си звезда Станка (така съм си я кръстила, защото и тя е човек, и тя душа носи) всичко да е наред. Не само че тогава не си правех никакви застраховки, ами и нямах никакви резервни пари освен тези общо 30 евро за четирите дни. Ако нещо се беше объркало, Станка щеше да се озори да ме измъква. Но нищо не се случи и моите скромни спестявания бяха изхарчени за сандвичи, едно билетче за градския транспорт, обиколен билет за всички музеи в Люксембург (те не са много, не са и супер интересни, но приятно запълват времето, особено ако се окажете там в мразовит февруари като мен) и бутилка вино за домакина ми.

Самият град Люксембург има симпатичен център на две нива, приятна крайречна зона, кафенета и книжарнички за обикаляне и поредица от изсечени в скалите тунели.

Като стана дума за Станка, тя не остана съвсем без работа. Рожденият ден, на който отидохме с моя домакин, беше в бар и когато тръгнахме да си ходим след полунощ, установихме, че якето ми го няма. Навън беше 2 градуса. Обърнахме бара с краката нагоре, останахме до затварянето му, но якето ми явно си беше тръгнало преди мен. Как да е, прибрах се по блуза, а лелята на домакина ми предложи да ми даде нещо нейно, за да не мръзна на прибиране към България. На другата сутрин в къщата на домакина ми дойде единият от гостите от предната вечер. Носеше якето ми. Напил се възпорядъчно (чак не могъл да се прибере, та се наложило да си вземе хотелска стая) и си тръгнал с две якета. Извини се човекът. Когато минавах проверката на багажа на летището, установих, че като компенсация за причиненото неудобство във всеки джоб ми беше пъхнал по един чифт хотелски чехли.

Стъпка 4: Кармата не само дава, но и взима

Хубаво нещо е добрата карма, но тя не само дава. На това пътуване се разделих с част от багажа си, който остана завинаги я в Германия, я в Люксембург и аз никога няма да узная участта му. В автобуса от летището си забравих книгата, която четях тогава, “Мръсна хаванска трилогия” на Педро Хуан Гутиетес. Че е мръсна, мръсна е. Че не я дочетох до края, не я. Обаче като си говорим за карма, само година по-късно се озовах в Куба, така че може и да си струва човек да си забравя книги за разни дестинации по автобусите, ако така ще предизвика съдбата да го отведе там.

>
29 октомври 2018 г.

Тагове

забавни истории

евтино пътуване

Забележителности наоколо

Избрани оферти