Черноморско крайбрежие - необятна морска шир, плажни ивици и уникални природни творения

Българското Черноморско крайбрежие е великолепно крайбрежие, каквото рядко се среща по света. Това е благодатно съчетание от уникални природни творения, последица от вечната борба на сушата и водата.

Българското Черноморско крайбрежие има ясно изразено меридионално простиране. Обхваща сушева ивица от 40-60км и крайбрежна акватория с ширина 22,224км. Като цяло българският бряг (378км.) е слабо разчеленен, но крайбрежният релеф е изключително разнообразен. От границата с Румъния до нос Шабла релефът на най-ниския бряг се разнообразява от езерата Дуранкулашко, Езерецко и Шабленско, Шабленската тузла, плажни ивици и пясъчни коси.

Между нос Шабла и нос Калиакра окарстените варовикови пластове на Добруджанското плато при брега завършват със стръмни клифове и свлачищни стъпала. По тях зеят множество пещери и ниши, брегът е одеян със стърчащи подводни скали. В живописния Варненски залив на златистите плажни ивици с дребнозърнест пясък величествено се издигат склоновите откоси на Добруджанското, Франгенското и Моминото плато.

Старопанинската част на Черноморието представлява удивителна панорама от необятна морска шир, плажни ивици и гористи планински била, увенчани от величествения нос Емине. След него се открояват Несебърският и Поморийският полуостров и големият Бургаски залив - най-западната точка на Черно море. Край него, в обширната Бургаска низина, се намират най-големите български езера.

На юг, чак до границата с Турция, се простира прекрасното Южно Черноморие - истинска огърлица от скалисти носове, завършващи планинските разклонения на Странджа, малки живописни заливчета с плажни ивици и пясъчни коси и няколко малки острова (Св.Анастасия, Св.Иван, Змийски остров и др.), пръснати по брега.

Любопитно: Между Приморско и Китен се намира обширният Дяволски залив, в който още по-навътре в сушата се вдава малкият и тих залив Атлиман. Някога красивата мома Стана Урдовизка се съгласила да стане жена на султана, ако той освободи земята, която тя успее да обиколи с кон от изгрев до залез слънце. Конят, с който Стана обиколила областта, вечерта издъхнал от преумора сред малко заливче. Оттогава местните хора наричат близката странджанска област Хасекия (т.е.земя, освободена от всякакви данъци), заливчето - Атлима (залива на коня), а стръмния скалист нос, южно от него - Урдовиза.